рисувам един огромен покрив - дълъг и висок, а под него различни къщи. къщите още не ме занимават, покривът ме е обсебил,  мъхът по сините му камъни. а денят гасне твърде бързо, не ми стига мъждукащата му светлина, примирявам се, мия четките, беля една мандарина - много обичам бялата мекичка подплата под кората, забравям да я изям, после изскачам в тъмницата, бързам да стигна до пощата, преди да затворят, а то било рано - едва четири следобед е. не съм разбрала обаче, че вали, нямам чадър, нито качулка -  само един древен призрачен покрив, с ненаместени още плочки..някъде в англия, мокра съм, пие ми се врял чай.

Малко са тези, които в мъглива сутрин се разхождат до върха, но всяко "добро утро" е като звън на камбанка, трепти дълго, чак до следващата среща, и се добавя към тяхното " добро, добро утро, утро", докато всичко стане само: добре, добре, добре, утре, утре, утре, утре, добре, добре

обичам есен

малкото останали цветя са като хербарий, налепен върху пожълтелия лист на утрото. земята мирише на трюфели, стъпките ми са някак замечтани и докато се качвам нагоре по хълма, ги чувам да слизат. толкова много стаен живот наоколо, толкова много омая,  сякаш цялата природа чете приказка преди заспиване.

Когато се разделим с някого, сякаш се освобождава място - понякога е стая, от която изхвърляш прашасали спомени; стая, в която влизаш, за да помълчиш; стая, в която намираш забравена книга, бършеш прах..но най-често е празна стая. Празната стая има нужда от населяване с нови думи и светлини

007

Съдържание

Първа глава

41 Смокиново писмо

42 Отплаване към южните страни

43 Чайници и лалета

44 По пътищата на сърцето 4

45 Дарданели и птици

46 Булка

47 Градска гъмжа

48 Цветът на динята

49 Радостта на лука

50 Меланхолия на трънаците

Втора глава

51 Златният мандарин

52 Август

53 Чай и птица

54 Акробатки

55 Духовете на старите къщи

56 Фабрика за лавандула

57 Лятна гъмжа

58 Корони

59 Малина

60 Опашки

Биха могли да са глави от роман, но засега са само имена и номера на картички, всеки да пише своя е свободен и да размества главите и страниците, както му хареса

Сандвичи за Нова година

Откога искам да е така просто и обикновено - като сандвич със сирене на Нова година. Проста храна, прости отношения, проста обич...без излишни думи и мазнини, от които после да ти се повдига. Нова година накрай света, където не познаваме никого, където сме аз и ти, едно одеяло и сандвич със сирене.

той е

пия 101-годишно уиски без лед, ледът е в сърцето ми, обаче явно се стапя, щом на поканата за утрешното парти казвам, че утре съм заета - ще се влюбвам. кой е? не знам. почвам от началото. висок е. и е много слаб, има дълги пръсти и изящни ръце, не, всъщност е малко нескопосан в ръцете, но има дълги пръсти. мирише хубаво. плътен глас, малко дрезгав понякога, хубав смях. прекрасен хумор. смешките са смешни. понякога е малко арогантен, понякога. възбуждащо е. сега се чудя обаче за косата - дългокос ли да е, или плешив. ще помисля още малко, че зациклих тук