Сутрешното ми животно

 

Усещам го най-живо сутрин, малко след като се събудя. Топка жизнерадост, еластична, подскачаща, с цвета на слънцето и вкуса на онези малки витаминцета. Гъделичка по краката и те кара да правиш странни подскоци, полазва по цялото тяло, изпъва го, гали го и се излива като смях. Смях за нищо, смях от радост за живота – собствения, на кучето ти, на любимите ти, на всичко, всичко, облаците, тревите, бръмбарите. Бързам да го нарисувам, но искам бавно да го живея, да го усещам глътка по глътка, стъпка по стъпка.