неделя, 18 декември 2016 г.

Когато се разделим с някого, сякаш се освобождава място - понякога е стая, от която изхвърляш прашасали спомени; стая, в която влизаш, за да помълчиш; стая, в която намираш забравена книга, бършеш прах..но най-често е празна стая. Празната стая има нужда от населяване с нови думи и светлини

сряда, 2 ноември 2016 г.

007
Съдържание

Първа глава
41 Смокиново писмо
42 Отплаване към южните страни
43 Чайници и лалета
44 По пътищата на сърцето 4
45 Дарданели и птици
46 Булка
47 Градска гъмжа
48 Цветът на динята
49 Радостта на лука
50 Меланхолия на трънаците

Втора глава
51 Златният мандарин
52 Август
53 Чай и птица
54 Акробатки
55 Духовете на старите къщи
56 Фабрика за лавандула
57 Лятна гъмжа
58 Корони
59 Малина
60 Опашки

Биха могли да са глави от роман, но засега са само имена и номера на картички, всеки да пише своя е свободен и да размества главите и страниците, както му хареса

петък, 1 януари 2016 г.

Сандвичи за Нова година

Откога искам да е така просто и обикновено - като сандвич със сирене на Нова година. Проста храна, прости отношения, проста обич...без излишни думи и мазнини, от които после да ти се повдига. Нова година накрай света, където не познаваме никого, където сме аз и ти, едно одеяло и сандвич със сирене.

сряда, 30 декември 2015 г.

той е

пия 101-годишно уиски без лед, ледът е в сърцето ми, обаче явно се стапя, щом на поканата за утрешното парти казвам, че утре съм заета - ще се влюбвам. кой е? не знам. почвам от началото. висок е. и е много слаб, има дълги пръсти и изящни ръце, не, всъщност е малко нескопосан в ръцете, но има дълги пръсти. мирише хубаво. плътен глас, малко дрезгав понякога, хубав смях. прекрасен хумор. смешките са смешни. понякога е малко арогантен, понякога. възбуждащо е. сега се чудя обаче за косата - дългокос ли да е, или плешив. ще помисля още малко, че зациклих тук

петък, 9 януари 2015 г.

Сутрешното ми животно



 

Усещам го най-живо сутрин, малко след като се събудя. Топка жизнерадост, еластична, подскачаща, с цвета на слънцето и вкуса на онези малки витаминцета. Гъделичка по краката и те кара да правиш странни подскоци, полазва по цялото тяло, изпъва го, гали го и се излива като смях. Смях за нищо, смях от радост за живота – собствения, на кучето ти, на любимите ти, на всичко, всичко, облаците, тревите, бръмбарите. Бързам да го нарисувам, но искам бавно да го живея, да го усещам глътка по глътка, стъпка по стъпка.

понеделник, 17 ноември 2014 г.

птичият дом

























е име на чайник. птиците в него са волни да са хартиени, думени, истински, чаени или напълно въображаеми

сряда, 12 ноември 2014 г.

кучешка тъгуба






































Обича да се разхожда в парка. Понякога мъглата ръми и е много тихо. Точно тогава миризмите са най-силни.  Подушва севера, подушва юга. После се обръща наопаки и подушва запада и изтока.  Прибира се, увива се в шала си, заспива и почва да сънува юга и севера, обръща се наопаки в съня си и сънува изтока и запада. Когато се събужда, е малко самотна.