сряда, 28 ноември 2018 г.

рисувам един огромен покрив - дълъг и висок, а под него различни къщи. къщите още не ме занимават, покривът ме е обсебил,  мъхът по сините му камъни. а денят гасне твърде бързо, не ми стига мъждукащата му светлина, примирявам се, мия четките, беля една мандарина - много обичам бялата мекичка подплата под кората, забравям да я изям, после изскачам в тъмницата, бързам да стигна до пощата, преди да затворят, а то било рано - едва четири следобед е. не съм разбрала обаче, че вали, нямам чадър, нито качулка -  само един древен призрачен покрив, с ненаместени още плочки..някъде в англия, мокра съм, пие ми се врял чай.

Няма коментари: