вторник, 30 декември 2008 г.

Големите Канелини и Ванилини


...започнаха. Не съм сигурна откога и откъде, но ще оставя въображението да залива паметта ми, така както Големите Канелини и Ванилини са обсипани от настъргани лимонови корички, сушени плодове, ром, белени бадеми, лешници, залети с портокалов сироп, купища орехи, карамелени бонбони, бадеми в карамел, горчив шоколад, пак съчетан с портокал, и сладък шоколад, съчетан с още шоколад, сняг от пудра захар и, разбира се,...канела и ванилия. Става дума за празници, съвпадащи с Коледа, но все по-малко обвързани със сцената на раждането на Младенеца, която като дете рисувах върху картон с водни боички, после изрязвах фигурите, подгъвах ги по специален начин и ги нареждах на широкия мозаечен перваз под прозореца в стаята ми. Това го правех на Нова година и доста се обърквах с Исус и влъхвите, и агнетата, които бях измайсторила (видях ги в едно „западно списание” и много ги поисках), от една страна, и зарята, шампанското и новогодишната програма, от друга. Затова ги изоставих. Можех да мина само с хубава книга и музика. Достатъчно празнично, достатъчно самотно и страстно, а и духовно, така че не бях съвсем загубена за бог. Така попаднах на един разказ на Капоти, Спомен за една Коледа. Нищо чак толкова не се промени след него, може би само това, че се почувствах невинна. А и измислих правенето на коледния кейк, много специален винаги, мирише на този разказ. И май оттук тръгнаха Големите Канелини и Ванилини...Дните, в които пия по-дълго кафе с приятели и към 12 по обед е вече време за едно малко – Джеймисън, защото мирише на мъж...(всяка си го представя), тихи разговори и бурен смях, смях женски, така както съм чувала да се смеят старите баби в Созопол, събрани пред някоя врата на свечеряване, смях от който съм се изчервявала. В тези дни мога да бъда и тъжна, и жадна. Влюбвам се лесно, разплаквам се, смея се, щастлива съм, такава объркана и в същото време по-намерена и по-чувствителна отвинаги. Пека ванилени курабийки, съвсем коледни по форма и много наситено ванилени на вкус, за Сиска, правя сложни тайнствени ритуални юмато и около мен се сипят орехови, канелени, пудразахарни- розови води, това носи омайно настоение, а виното долива още страст. Тихи студени сутрини; много алкохол, много аромати следобед; дълги филми вечер...Това са Големите Канелини и Ванилини... но най-вече това са дни за приятелите и приятелствата.

4 коментара:

Klearchos каза...

Честита Нова Година!!

ernesta каза...

Щастлива Нова година и на теб!

Анонимен каза...

УУУФФФФ,искам такива сладки.Може ли да издадеш тайните магически съставки на Канелини и Ванилини...

ernesta каза...

аааааааа, издавам тайни само на нонимни, на а-нонимни не мога