понеделник, 19 януари 2009 г.


облаци, перести понякога, ветрила, танцуващи рокли, летящи криле - не ми омръзват през целия път до софия, а тук слънце пробива

и луна, забола се в сърце, на разсъмване
пътувам обратно с мойто ели без предели, смеем се и си мълчим, а най-прекрасно беше утрото, когато станахме, малко след като си легнахме, и излязохме в студа и тъмнината, препъвайки се в щастието си да се чувствам свободна, да избирам, харесвам... щастие, произтичащо от мен, за мен и заради самата мен...

1 коментар:

therewereswallows каза...

хиля се широко, с много обич и се радвам, защото ти се радваш :*)