петък, 25 септември 2009 г.

Истанбул







Първо беше красотата. Величествена, древна, силна. Не можеш да не забележиш. Трудно откъсвах очи: Синята джамия, Света София, Босфора, птиците, корабите, небето, птиците, облаците, морето, джамиите....и пак. Крепостите, дворците, парковете и музеите. Тези места отвън и отвътре. После дойдоха гласовете - на уличните търговци, на имама, на другите търговци, на собствениците на ресторанти, на чайките, на корабите. После пъстротата - толкова обилна, щедра, покоряваща. Магазинчетата с рисувана керамика, лампите от цветни стъкълца и мъниста, килимите, възглавничките, бижутата, шаловете. Живописните сокаци с още по-живописните кафенета; котките, дремещи по миндери и пейки; книжарниците, които ме умиляваха с кючюк принца и пембе пантер и удивляваха с многостранното си богатство; антикварните книжарници, в които така любимо ми беше да разглеждам рисунките (имаше много рисунки); книжарниците кафенета или кафенетата книжарници; магазинчетата за локуми и халва, и балсуджук, и сушени плодове, и ядки, и бурканчета с всякакви неща. После миризмите- не мога да ги събера нито от пазара за подправки, нито от улиците, нито от количките със сусамови гевреци, миди, печена риба, печени кестени, печена царевица, нито от наргилетата, нито...После нощите – градът никога не заспива - музика, клубове, ресторанти, барове..После бедността, която се подава от открехнатите врати, стича се по улиците, блъска се в подлеза и пред лодките с риба на скара на Еминюню. После мръсотията, истинска и неподправена, както и прекрасно поддържаните и чисти паркове с къщички за птиците по дърветата – цели квартали. Никога незатварящ очи град. Истински, жив, пълнокръвен. Необятен.

6 коментара:

eleni каза...

ммммммммммммммммм...
чак го помирисах, всичкото туй


аз още си клатя краката над Темза, но скоро ще ще прибера, уви, и ще пиша - за другия край на цивилизацията;)

ernesta каза...

е, не е чак толкова зле да се прибереш. обичам отпътуванията, но обичам и завръщанията. много даже. а пловдив ми е най-чудесният град и винаги се радвам да го видя отново.

Elena каза...

снощи си запалих лампичката, много ми е мила...мерси! :*)

Анонимен каза...

i az si zapalix moita sno6ti....i dnes mislq da si q zapalq,osobeno ytre!

Анонимен каза...

Истанбул е град Възклицание! :))) радвам се, че все повече хора гледат над "кича и тълпите" и намират духа на града. и впрочем, разгледах линка и явно сме минали по еднакви места - доста от снимките се припокриват :Р

ernesta каза...

рядко се съгласявам така бързо, но ето, сега съм абсолютно съгласна с теб. и впрочем гледах снимките в блога ти, преди да отида в истанбул и бяха още една причина да го направя. радвам се, че съм уцелила стъпките