вторник, 10 ноември 2009 г.

като вимета са ми неделите: пълни, малко морни, миришат на дом. с лека сладост и нега. поклащат се бавно.
приготвям торта за дългоговорено събиране.


всички са тук: и сиса, и ана, и лени, и еличката, и деничката, и ваня, и ани. смеят се, както само те могат. миришем пакетчетата чай, избираме си, нямам чаши за бадемовия ликьор, но пък имам усмивките им, а кухнята, и без това е толкова малка, ще се пръсне - от думите, гласовете, мириса на мандарини, канела..и горчиви бадеми

6 коментара:

elichkata каза...

ерноооооо, обичам та!

Анонимен каза...

и аз та обичааам! - лени

ernesta каза...

еличкеее, намерих страшни чаши, направо прелест...за следващия път, от прабаба ми, със зелени столчета..абе, няма какво да се говори, трябва да се пие в тях. а вторият коментар е мистериозен, тук се заформи някаква любовна интрига, лени не е анонимна, следователно...някой иска да каже, че обича лени(дет вика ана - бах мааму)

therewereswallows каза...

ахахах, ернани, това въображение...

denitsa каза...

благодаря и тук, ернесто, за хубавото гости...
ех, дълбоко сложените ти очи...:)

ernesta каза...

аааааааа, и твоите, и твоите, денице