петък, 25 декември 2009 г.

Обичаме се със случайностите. Виждала съм хора да им се удивляват, но аз ги приемем съзаклятнически. Все едно имаме стар ритуал. Усмихвам им се и знам, че и те ми се смеят. Ето в такава взаимност и хармония сме отдавна. Един ден след като гледах Джули&Джулия (Няма да разказвам за сюжета, нито за актьорите. Който не го е гледал, може да го дръпне и да му се наслади без нечие посредничество, достатъчно е изписано в нета, не ми се занимава с това), попаднах съвсем, ама съвсем случайно на един блог, който ме зашемети. Не знам с кое първо: дали с подбора на рецептите за сладки, дали с начина, по който са представени и снимани, дали ръцете на жената В кухнята на моето семейство, красиви и блестящи като нещата, които прави. Исках да изпробвам почти всички рецепти – особено масапан. За него слушам от малка и как прабаба ми ваела от тестото цветя, но рецепта нямах и въздишах безсилно. Съвпадна интересът ни към близкоизточната кухня, патладжаните и нахута, домашноправените хлебчета и най-вече – любовта и уважението към шоколада и маслото. В онзи филм, за който говорих преди малко, се казваше, че маслото никога не е вповече, кулинарен филм за една, която готви по рецепти от книга и ги описва в блога си и една друга, която е открила и написала рецептите във въпросната книга и която от всичко на света умее най-добре да ..яде. Страст към храната, приготвянето й и изяждането и. Това го казах само за да спомена връзката между двете събития: гледането на филма и намирането на блога на Дани. Започнах с лейках, защото исках точно тези аромати в кухнята си. Но...както винаги недогледах рецептата и направих някои магарии, резултатът беше...вкусен.


и така.. на Коледа събрах еврейската (лейках), гръцката (юмато), турската (баклава, макар че точно тази е арменска) и арменската (анушабур) кухни. Оказа се много, много добра комбинация.

2 коментара:

Даниела каза...

Ернеста, не знам какво да кажа! Това е толкова мил жест от ваша страна. Наистина не знам какво да кажа.
Все още не съм гледала филма, все не остава време, но сега по празниците със сигурност ще го видя
А случайността е и моя приятелка...отдавна :-)
Честита Коледа!

therewereswallows каза...

Когато има и музикална кутийка, това вече е съвършено коледно вълшебство! Ухае, звучи и е адски вкусно! Наздраве за случайността, която сбира жени с вълшебни ръце!