буковски, чинаски и февруари

Отнесени дни, сънища наяве или живот насън..и аз не разбирам. Свикнах да обвинявам сезоните, месеците, вторниците. Имам вторнишко настроение или февруарско, или зимна мечешка депресия, или..Потъвам в чужди и свои светове – книги, картини, музики. В главата ми се разхождат литературни герои, складирам маслени картини, защото наум рисувам по-бързо. Наум пиша, наум дори е възможно да пея. Чета, оставям книгата, излизам. На Бунарджика е тъмно. Почти. Светят лампите. Старият Буковски някак се е промъкнал с мен на разходка. Усещам под краката си замръзналата земя. Станала е на ледени буци. Убиват, когато стъпваш. Не аз разхождам кучето, а то мен. Чувам металното медальонче с името му - подрънква някъде отпред. Пусто е. Само две момичета може би седемнайсет-осемнайсетгодишни се опитват да се пързалят върху една заледена локва. Смеят се, докато го правят, разказват си нещо. Ринго не разбира и започва да ги лае. Аз виждам картина. Толкова е спокойно – леден вятър, оранжеви лампи и две момичета върху заледена локва. Жени. Какво ли би казал Хенри Чинаски. Отварям да проверя. Разбира се, точно там, където трябва. Нямах съмнения.

„ Жени: обичах цветовете на дрехите им; начинът, по който вървяха; жестокостта по някои лица; почти съвършената красота, която се появяваше в други – завладяващо, вълшебно женствена. Биеха ни по всички точки: планираха всичко по-добре и бяха много по-организирани. Докато мъжете гледаха футбол, пиеха бира или играеха боулинг, те, жените, мислеха за нас, съсредоточаваха се, изучаваха ни, взимаха решения – дали да ни приемат, да ни отхвърлят, да ни заменят, да ни убият или просто да ни напуснат. В крайна сметка нищо от това нямаше значение; каквото и да стореха те, мъжете свършваха самотни и луди“

И още едно изречение:

„Много неща ме трогваха: обувките на жените под леглото; някоя фиба, забравена на шкафчето; начинът, по който казваха „ Отивам да пишкам“; ластичетата за коса; разходката с тях по булеварда в един и половина следобед – когато бяхме просто двама души, които вървят заедно; дългите вечери, в които пиехме, пушехме и си говорехме; караниците; мисълта за самоубийство; да се храним заедно; да се чувстваме добре; шегите и смехът, който се появяваше отникъде; чувството за чудеса във въздуха; да седим заедно в паркираната кола; да си говорим за бившите си любовници в три сутринта; тя да ти каже, че хъркаш, и ти да я чуеш как хърка; майките, дъщерите, синовете, котките и кучетата; понякога смъртта, а понякога разводът, но винаги докрай; да четеш вестник сам в някой бар и да ти прилошее, защото тя вече е омъжена за някой зъболекар с коефициент на интелигентност 95 и живее в предградията; хиподрумите, парковете и пикниците; дори затворите; нейните тъпи приятели и твоите тъпи приятели; твоето пиене и нейното танцуване; твоето флиртуване и нейното флиртуване; нейните хапчета, твоите изневери и нейните изневери; това, че спите заедно.."
И