Мечтаех за напълно розова картина. И ето я. Съвсем различна от онази в просъниците ми, но пък ме изненадва. Разбира се, виждам много неща, които можеха да станат по-добре. Но нямам потребност да продължа. Рисувайки я, мислех за моите учители по живопис Минас Аветисян и Лени. На Лени подарявам, "да си има още една стаичка", както казва тя.
4 коментара:
много ми харесва, един път стената се отваря за тази стаичка и втори път се отваря за пейзажа навън... въобще..едно пътешествие, има и книга за изпът, и водач... ;)
МЕРСИ!
Много ми харесва - и моето коте гледа така през прозореца, но гледката не е такава :))
i xrana ima na masata...4ovek moje da se zapilee v staqta i da si kara kefa do bezkrai
а какво ли има в чекмеджетата...направо да се заиграе човек...
Публикуване на коментар