вторник, 19 октомври 2010 г.


Най-после разопаковах тетрадката от tita y lili, има си дебело юрганче, да топли замръзналите думи, а също и копчета отвътре, да закопчавам разни много важни мисли, които да не забравя, или пък цитати от умните хора, или просто неща. Всъщност засега има само бели листове. Погледът ми се изхлузва, колчем се опитам да го навлека върху някое апокрифно животно от тези на Кенаров. Може би не им е дошло времето. Започвам да пускам зимата полека-лека, но не съм готова. Трябват ми още няколко ритуала, някакви заклинания, магически обреди..измами, безчинства, злоупотреби – на всичко съм готова, само да избутам мрака и студа. Далеч, далеч, далеч от мен. Обичам портокалите и южните морета.

4 коментара:

Elena каза...

аз пък обичам да чета написаното от теб (особено за безчинства и злоупотреби :)))... и да гледам нарисуваното, и да опитвам сготвеното...въобще, май всякак те обичам <8 (безкрайно)

ernesta каза...

ах да сърцето ме сърби....

elichkata каза...

ернестиня, така прекрасна сте. а вчера, улисана в сметки за телефони и интернети, пропуснах Срещата... мрън! и сега се утешавам само с картинки...

ernesta каза...

ама, еличко, и днес пазя:))ай, мини, че всяко чудо за 3 дни