Пристрастена съм. Към първите заради цвета им, заради едно нарово дръвче, за което се грижех като дете, заради натежалия юг, който крие всеки нар в пазвата си. Дюлите са моите кралици. Макар и да изглеждат прозаично, почти грозничко, те крият тайни, които разказват до смъртта си, ако има на кого. Сложете ухото си до мъхестата кожа на нейно величество и се заслушайте.
3 коментара:
кръв, живот, смърт, разкош! браво!
дошъл е ред на червеното :)
наистина са царствени дюлите, истински символи на есента. обичам да ги редя по рафтовете вкъщи, да миришат цяла зима :)
много са ти красиви, ерне!
от кога искам да кажа...
Публикуване на коментар