сряда, 15 февруари 2012 г.

8 юли



























Станах по тъмно. Не мога да кажа дали беше насън, или бях вече будна, но чух един кротък глас: „благословените стават рано, още преди светът да е придобил ясни очертания“. Прииска ми се да стана и аз с благословените рано, рано, на границата, когато тъмното вече не е тъмно, а светлото още не е светло. Направих си кафе, засърбах и зачаках. Ама какво съм седнала, имам толкова работа днес. Много е хубаво да простираш мокрите чаршафи в съвсем ранно утро. Миришат по-различно, а пилетата пеят и ти става чисто пред очите и в ушите, и под краката, и под полите.
Вчера уших нови рокли за бостанските плашила, червени като моите. Имам си пет плашила, момиченца. Дано никой не се обиди, кръстих ги – Роза, Кала, Жасмин, Лаванда и Минка. Аз с любов ги нарекох, никого не искам да засегна, моля ви се. Преди да ида да ги видя обаче, ще мина през лозето, реколтата, изглежда, ще е фантастична тази година, което означава – много вино. Обичам да правя вино, но това е друга тема, голяма тема, сега нямам време за теми. После трябва да мина през маслиновите горички, за да проверя дали са влизали прасетата на съседите да ядат маслини, прасетата са всеядни, знаете това. Ако изядат маслините– няма зехтин, ако няма зехтин-няма нищо. Момичетата така ще се зарадват на роклите си, че ще ми дадат от лавандулата, която пазят. Ще си набера огромен букет, за да го сложа в чаршафите, които ще са изсъхнали, докато се върна. Каквото остане, ще наръся във ваната, преди да се изкъпя. По пътя на връщане ще срещна съседката. Тя ще отива на гости на приятелката си в съседното село. Ще и дам половината лаванда, а тя ще ми даде от нейната рапица. Днес ще бързам много да се прибера. Тази нощ се връща моят любим.

15 коментара:

Elena Kalpakchieva каза...

дервиши като ги видях, а историята е ... вълшебница си ти!!!

Iva каза...

ех, каква приказна история... прииска ми се да съм съседката :)

Ясмина каза...

и на мен ми се живее в тази лавандулова идилия :)много хубави имена си избрала

Elena Kalpakchieva каза...

аз ъпк даради рапицата ли, що ли, реших че съм съседката и тва е :)))

Basha каза...

Наистина, напълно задоволителен пасторал ;)

ernesta каза...

а да, на дервиши приличат, верно. за съседството, добре сте ми дошли всички. само елиция знае облагите на едно такова съседство обаче. и благодаря ви!

Ясмина каза...

Льони, сигур няма да повярваш, но и в моята глава изплува една твоя снимка в рапицата, когато видях картината за първи път. Ерне, цял ден съм там :))))

Earendil a. k. a. Николай Атанасов каза...

Двете са различни, по различно красиви. И се допълват вълшебно с текста, радвам се, че попаднах тук и ги видях! :)

ernesta каза...

благодаря! текстът е писан само и единствено заради картинката :)

Elena Kalpakchieva каза...

Ясме, аз дори имам картина от същата художничка по тази снимка и съм много щастлива поради което :)

Ясмина каза...

ооо, вярно :)))) аз май за картината всъщност повече се сетих :)))

Ясмина каза...

:))))))))))))))))))))

elichkata каза...

ернестиня, с рикс да се повторя, потретя или знам ли вече днес... Прекрасна сте!

Ясмина каза...

наживо е още по-прекрасна! :))))

ernesta каза...

много съм щастлива!