сряда, 2 януари 2013 г.




























































Къщите са домове, а домът е жив организъм. Не е задължително да има нос, уши, крака, макар че, когато синът ми беше малък, играехме една игра: откривахме физиономията на всяка къща по обратния път към дома, измисляхме характера ѝ, оприличавахме я понякога на някого, сигурно и други са играли тази игра…Имат кожа и кости, скелет, имат органи, а често и паразити, имат специфична миризма, с годините някои развиват и старчески болести, други са с недъзи по рождение. Взаимодействаме си отвън и отвътре: от улицата гледам светлината в прозорците и си въобразявам животите им, намествам се, припознавам се, а после обратното - сгушена в утробата на дома, въобразявайки си живота на жените, които почукват с токчетата си под прозореца ми

2 коментара:

Elena Kalpakchieva каза...

а пък ние си представяхме къщите от главната като сладкиши, със шприцовани от метана орнаменти, някои с какаов блат, други с карамел, плодови или шоколадови...тортички :)))

ernesta каза...

ей, опасна работа сте вие, гурманки от малки )))))