Къщите са домове, а домът е жив организъм. Не е задължително
да има нос, уши, крака, макар че, когато
синът ми беше малък, играехме една игра: откривахме физиономията на всяка къща
по обратния път към дома, измисляхме характера ѝ, оприличавахме я понякога на
някого, сигурно и други са играли тази игра…Имат кожа и кости, скелет, имат
органи, а често и паразити, имат специфична миризма, с годините някои развиват
и старчески болести, други са с недъзи по рождение. Взаимодействаме си отвън и
отвътре: от улицата гледам светлината в прозорците и си въобразявам животите им,
намествам се, припознавам се, а после обратното - сгушена в утробата на дома, въобразявайки
си живота на жените, които почукват с токчетата си под прозореца ми
2 коментара:
а пък ние си представяхме къщите от главната като сладкиши, със шприцовани от метана орнаменти, някои с какаов блат, други с карамел, плодови или шоколадови...тортички :)))
ей, опасна работа сте вие, гурманки от малки )))))
Публикуване на коментар