Искам, искам да правя разни неща, много неща – когато съм
навън, да обикалям дълго, дълго по снежни пътеки с кучето напред и да пръхтим
заедно с ноздри или да пия с приятел кафе в порцеланова чаша, която да пари
ръцете ми, а дъхът ни да се смесва под формата на вихрогон.
После да отидем на кино, а в салона да няма пуканки, филмът да е италиански, а
сърцето ми - разбито от копнежи. После
да е мразовита вечер и да съм смутена под някоя улична лампа, леко да ми щипе
на ръцете от студ и да си мисля, че животът е адски красив и през зимата също.
В книжарницата да си сваля ръкавиците и да листя страници с премръзнали пръсти,
а след това да стискам книгата по целия път към дома като най-безценно
съкровище.
А ако съм вътре – да пия кафе, с нос, залепен на прозореца, да слушам
музика силно и да пея, да си суша косата със сешоара и да се правя, че се роши
от морския вятър, да чета и да се бутаме и мъркаме с котката, за да сме по-розови. И да
рисувам, че съм навън и обикалям дълго по снежни пътеки с кучето и пръхтим
заедно с ноздри или пък с приятел пия кафе в порцеланова чаша...
2 коментара:
и аз искам... така много искам поне едно от тези всичките движения да мога на спокойствие да изтанцувам ..сама.
разбирам, но и да се замерваш с памперси не е зле ))))
Публикуване на коментар