петък, 15 февруари 2013 г.

между две села





Писмото пристигна и след като беше тук, значи трябваше да се отвори и да се прочете. На плика имаше марки от различни страни и няколко печата, също разнопосочни. Името беше изписано с ръкописни букви, не толкова грозни, колкото нечетливи. Вместо адрес отгоре пишеше: До къщата с котката и дървото, село Диня, в един по обяд. Имаше обаче Горна диня и Долна диня. Когато в Долна диня, дините почваха да зреят, в Горна презряваха. Пощата дойде няколко минути по-рано и докато чакахме, единственото, което се движеше, бяха стрелките на часовника – в горното село те се движеха надясно, а в долното – наляво…

8 коментара:

zigzag каза...

вечно ще чакаме.. :)))

zigzag каза...

опс, Ясма съм, ма някой ми е седял на гърнето ;)

Ясмина каза...

така де :)

ernesta каза...

хахаххахаххаа, обичам те,ясма с ясма! <3 <3

Ясмина каза...

ти да видиш - мислех си преди, че това са знаци за сладоледи :)))

ernesta каза...

просълзяваш ме. от смях)))))) и кажи, ясме, не се ли чудеше тия хора какво току лепват по някой сладолед..<3 <3<3

Ясмина каза...

XOXOXOXO :)))

а пък докато разбера, че това били прегръдки, все си мислех, че се смеят гръмогласно като Дядо Мраз ;)))

ernesta каза...

ахахах, ми аз още го ползвам затова хохохохо