Писмото пристигна и след като беше тук, значи трябваше да се
отвори и да се прочете. На плика имаше марки от различни страни и няколко
печата, също разнопосочни. Името беше изписано с ръкописни букви, не толкова
грозни, колкото нечетливи. Вместо адрес отгоре пишеше: До къщата с котката и
дървото, село Диня, в един по обяд. Имаше обаче Горна диня и Долна диня. Когато
в Долна диня, дините почваха да зреят, в Горна презряваха. Пощата дойде няколко
минути по-рано и докато чакахме, единственото, което се движеше, бяха стрелките
на часовника – в горното село те се движеха надясно, а в долното – наляво…
8 коментара:
вечно ще чакаме.. :)))
опс, Ясма съм, ма някой ми е седял на гърнето ;)
така де :)
хахаххахаххаа, обичам те,ясма с ясма! <3 <3
ти да видиш - мислех си преди, че това са знаци за сладоледи :)))
просълзяваш ме. от смях)))))) и кажи, ясме, не се ли чудеше тия хора какво току лепват по някой сладолед..<3 <3<3
XOXOXOXO :)))
а пък докато разбера, че това били прегръдки, все си мислех, че се смеят гръмогласно като Дядо Мраз ;)))
ахахах, ми аз още го ползвам затова хохохохо
Публикуване на коментар