събота, 23 март 2013 г.

градът




































Градът беше стар, строен с чувство за хумор, с ярки жизнерадостни цветове и изненадващи детайли. Абсолютно ненужни от гледна точка на една практическа функционалност, тези детайли бяха безценни по отношение на естетиката на мястото и чувствата на жителите. Например единственият паметник представляваше една дървена врата. Пластовете олюпена боя – все нюанси на синьото, изглеждаха като рибя кожа и тук е мястото да кажа, че някой си беше дори поиграл на места да ги оформи като люспи. Вратата беше сложена точно насред градския парк, в тучната морава, и можеше да се отваря и затваря и от двете страни. Обаче имаше дни, в които беше заключена. В такива дни не се говореше, всички го знаеха това освен чужденците. На площада пък имаше една жена със скрин с 323 чекмеджета, той беше висок два човешки боя, а върху него имаше компас – градския компас, по него жителите си сверяваха часовниците. Жената беше търговка на думи, носеше всичките 323 малки ключенца на дебелата си плитка, която увързваше около кръста си. Обаче когато вратата в парка беше заключена, никой не купуваше думи. Тогава жената спеше и сънуваше думите, които мълчащите най-много искаха да кажат.

2 коментара:

rossichka каза...

Блазя им на софиянци! Успех и много настроение!:)

ernesta каза...

мерси,Росичке! :*