сряда, 6 ноември 2013 г.

всичко





































Чашата кафе на лъснатия дървен под,точно до босите крака и разпилените есемеси, отворения прозорец, смълчаните книги, вратите с пиринчени дръжки, цветята по роклите в гардероба, снимките, бродираните точки по нощниците в сандъците на тавана, шумовете, парапетите, докосвали ръцете на прадядо и прабаба, бурканчетата със сладко, кротко дремещи в следобедите на котките ми, и следобедите на котките ми, сутрините ми и вечерите ми, нощите и безнощията, гащите и вилиците и лъжиците, хладното лято на стълбите, сенките от лампата на балкона – всичко не ще го оставя…

2 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

Дом и корени - най-прекрасното усещане!

ernesta каза...

да, веселина, и аз така го усещам - и лекота голяма и тежест непосилна, веселост и тъжност, умора и вдъхновение...