Чашата кафе на лъснатия дървен под,точно до босите крака и
разпилените есемеси, отворения прозорец, смълчаните книги, вратите с пиринчени
дръжки, цветята по роклите в гардероба, снимките, бродираните точки по
нощниците в сандъците на тавана, шумовете, парапетите, докосвали ръцете на
прадядо и прабаба, бурканчетата със сладко, кротко дремещи в следобедите на
котките ми, и следобедите на котките ми, сутрините ми и вечерите ми, нощите и
безнощията, гащите и вилиците и лъжиците, хладното лято на стълбите, сенките
от лампата на балкона – всичко не ще го оставя…
2 коментара:
Дом и корени - най-прекрасното усещане!
да, веселина, и аз така го усещам - и лекота голяма и тежест непосилна, веселост и тъжност, умора и вдъхновение...
Публикуване на коментар