там зимите тихо проскърцвали в ревматизма на старите стълбища, а пролетите напуквали сухата кожа на мазилката, която се ронела като баят хляб. есените причаквали в бледата си носталгия зад прозорците случайните минувачи и разбърквали мислите им, а летата свирели между костите на вратите за невъзможна любов. година след година. бавен шепот, кънтящ смях, лисната ругатня – всеки звук бил мелодия. мелодия за акордеон
3 коментара:
като прочетох сега за смеха поцвам да го чувам в картините ти, плисва се цветен и звънък...
как пишееееш!!!
поц :))))
ахахах :*
Публикуване на коментар