Лили Глицинията беше луда. Като дете я хванаха да се тъпче със салкъмите на глициниите. После ѝ
забраниха и тя спря, но прякорът си остана. Лили не беше нито висока, нито
ниска, нито умна, нито глупава, нито красива, нито грозна. Имаше предълга коса,
а едното ѝ око беше зелено. Постоянно
садеше неща и те избуяваха навсякъде около нея. В градината и по балконите на
къщата ѝ висяха и пъплеха тиквички, патладжани, чушки, домати, краставици,
малини, ягоди, дини, пъпеши, нарциси, лалета, перуники и какво ли не. Само глициния не засади, защото
се страхуваше, че ще започне пак да я яде. Обаче когато тръгна да сади
хартиени лодки и писма, чайници и чаши, взеха да ѝ се присмиват в лицето. Лили търпеливо обясняваше, че ако засадиш семе
от писмо, ще поникне писмо. Първо ще има
малко стъбълце и няколко листенца – така ще се роди надеждата, после ще се
появи пъпчица – писмото, но още затворено – така ще се роди очакването и накрая
ще се разтвори пликът и ще прочетем писмото и така ще се роди радостта от каквото посаждаме. Но колкото и да обясняваше Лили, само предизвикваше по-бурен
смях, а колкото повече се смееха хората, толкова повече цъфтеше, което
засаждаше Лили. Започна да сее сънища, книги, дори ключове. Веднъж се случи
така, че един човек си загуби ключа от къщата и никой ключар не можа да направи
ключ, защото ключът цъфтеше в градината на Лили. Тя каза, че човекът трябва да почака, докато
ключът узрее добре. И той остана да чака при нея. А когато ключът беше готов, човекът не искаше
да си тръгне. Той ѝ засади глициния, а тя го научи да я
яде.
2 коментара:
чакам я Лили другата пролет да я нагостя и аз!!! :)))))****
Мила Ерна, аз съм просто един от многобройните тихо посещаващи блога ти по(читатели). Не знам дали бих могла да си я позволя, но пък мога да те попитам - обещана ли е някому тази картина, защото много, много ме докосна, тя и историята към нея?
Публикуване на коментар