тъгъдък-тъгъдък, сърце

препускам с вихрогона, няма си име още, но има сърце на задницата. от хмд придобивка ценна заедно с котака на еличката и елена на деничката и оназ завитата лисичка...много хубаво беше, момичета, благодаря

Както се вижда, на 15 май откриваме изложба на плакатите от представленията на Танцова компания Фрида. Те са дело на Лени, с изключение на 2 - един мой и един на Баша. Причината и аз да се замеся в това е, че нашата танцьорка е толкова продуктивна, та художникът на спектаклите понякога не смогва - в конкретния случай беше на море :)). За вдъхновението от танците и музиките, както и за самите плакати можете да съберете повече впечатления в клуб Basquiat, където сте добре дошли в събота, в осем вечерта.

минас аветисян

ателието над града. огромни прозорци. нова част от много стара къща и затова хем е нова, хем с история. много красиви неща наоколо. и много калейдоскопи. отвън е студено, а вътре - слънчево уютно. пием чай. лени ми го сервира на дървена подложка на перваза на прозореца, през който гледам покривите. рисувам. толкова е важно, че не ставам да пуша. нито да си взема чая. слушаме френска музика. чувстваме се френски. специални. хубаво ни е. казвам на лени, че цветовете й ми напомнят един арменски художник: сарян. искам да й го покажа. докато разглеждаме работите му и аз непрекъснато цъкам с език, надавам викове и по арменски се гордея, попадаме на друг художник ....и тогава загубвам ума и дума от възторг, даже забравям да цъкам. лени, моята любезна домакиня и понастоящем учителка по живопис, също е възхитена. обещавам й да го публикувам. после вече искам да си запаля. на онази тереса над главната, от която се вижда всичко: и града, и къщите, и хората, и родопите, и връх ботев, и джамията. пре
красната ни джамия, пушим и я гледаме. заканваме се да я нарисуваме.












а тук има още негови картини. има и картини на сарян и на други арменски художници. много от техните работи също ни харесаха.

Десет години, откакто се преместих, а още примъквам съкровища от моминската си стая. Портрет с въглен, рисуван в Созопол през 1989 от Деля. А Спартак погледна и каза: " Е, тва ти ли си?" Да, Спартако, аз съм