юли

Време за жега и скитания. Времето, в което остарявам или пораствам с по една година. Време за отлитане и време за приземяване. Майка ми искала да ме кръсти Юлия. Гущер без опашка се е преселил вкъщи. Изпълзя измежду страниците на „Сто години самота“, която държа до главата си. Това беше първият знак, първото нещо, което се случи на осми сутринта. После в кухнята беше разцъфнал артишок – първият в живота ми, приличаше ми на огромен магарешки бодил, но артишок, шок от арт или арт и шок...Смях се.

Почерпих, но не всички, които исках, с малинова торта. Прибирах багажа за пътуването към едно мечтано място. Бях чела, гледала и чувала за Барселона, но през чужди очи, умове и сърца. Сега беше време за моята приказка.

още

малка разходка из одрин, напомня български град, даже почти всички говорят езика, но с повече джамии, забрадени жени и различен говор. ана каза, че ще прави испания в турско и..успя. публиката, колкото и да очаквахме да е в шок, се оказа страхотна. полицията също
снимки

на юг

изумрудено-тюркоазено море, бял пясък, самотни плажове, стъпки, сенки, празни таверни, студено узо, сушени октоподи, слънце, студена вода, атон, безвремие. безмидие също. камъни и вкаменени тела, обречени на моряците и туристите

солуне ми,

толкова те харесвам.

преди знаех само площада на аристотел и бялата кула, и пазара, а сега вдишах гъвкавите сокаци на старата част ( по солунски одоси, но те са баш това, на което казвам сокак) и пируваха очите ми от толкова многото цветове на къщите, ярки, неподражаеми, неустоими за фотоапарата, неизбежни, като повечето неща в живота ми напоследък.. а от вътре долитаха гласове и онази типично гръцка напевна интонация се разливаше наоколо, за да се радват не само очите ми. неделя сутрин. пременени хора отиват или се връщат от църква. празнично е. кафенетата по крайбрежния булевард, както винаги пълни. придирчиво оглеждам, търся си място, твърдо решена да се възнаградя с капучино и морска гледка. накрая харесвам едно и сядаме. докато вдишвам с още по-широки гърди гърция под всякакви форми – море, език, капучино, махлеб,... - борис ми показва името на бара, който съм избрала...ernest..случайно, разбира се.

снимки

Истанбул

Първо беше красотата. Величествена, древна, силна. Не можеш да не забележиш. Трудно откъсвах очи: Синята джамия, Света София, Босфора, птиците, корабите, небето, птиците, облаците, морето, джамиите....и пак. Крепостите, дворците, парковете и музеите. Тези места отвън и отвътре. После дойдоха гласовете - на уличните търговци, на имама, на другите търговци, на собствениците на ресторанти, на чайките, на корабите. После пъстротата - толкова обилна, щедра, покоряваща. Магазинчетата с рисувана керамика, лампите от цветни стъкълца и мъниста, килимите, възглавничките, бижутата, шаловете. Живописните сокаци с още по-живописните кафенета; котките, дремещи по миндери и пейки; книжарниците, които ме умиляваха с кючюк принца и пембе пантер и удивляваха с многостранното си богатство; антикварните книжарници, в които така любимо ми беше да разглеждам рисунките (имаше много рисунки); книжарниците кафенета или кафенетата книжарници; магазинчетата за локуми и халва, и балсуджук, и сушени плодове, и ядки, и бурканчета с всякакви неща. После миризмите- не мога да ги събера нито от пазара за подправки, нито от улиците, нито от количките със сусамови гевреци, миди, печена риба, печени кестени, печена царевица, нито от наргилетата, нито...После нощите – градът никога не заспива - музика, клубове, ресторанти, барове..После бедността, която се подава от открехнатите врати, стича се по улиците, блъска се в подлеза и пред лодките с риба на скара на Еминюню. После мръсотията, истинска и неподправена, както и прекрасно поддържаните и чисти паркове с къщички за птиците по дърветата – цели квартали. Никога незатварящ очи град. Истински, жив, пълнокръвен. Необятен.

птици, църкви, море, махлеб и пак, и пак

... маслини, мотори, свещеници, мандарини, марципан - за изчерпателност, но всеки, който е бил в Солун, е усетил аромата на малеб (не съм сигурна, така ли се пише, но така се казва, защото на пазара ме разбраха), който се диша вместо въздух. Снимах горе-долу еднакъв брой сладкарници и църкви, защото се дивях и на двете, а не разбрах кои са повече


птиците и бездомните кучета също

това е кучето на Аристотел, сутринта го намерих да спи в краката му



хареса ми да снимам фасадите на къщите, малко са и ми изглеждат много специални, измислям си хората, които живеят зад тези прозорци

още не ми се говори, затова - снимки


в Серес есента изглежда така и така