стари акварели на ясен намирам, докато подреждам рисунки..споделям, възхитена от смелостта и обилието на цвят, и забелязвам, че като мен обича да рисува круши :)
измежду всичките чудесни подаръци този ми е най-любим. навивам я и си лягам до нея, върти се въртележката и ме отнася назад във времето или пък политам напред, а най-често - дълбоко, дълбоко навътре. такава е тя, моята музикална кутия, - магическа. ясен ми я подари.
на галено фигаро. почувствах се тъпо, почувствах се малко мащеха. имаме фиго от 6 години, оттогава го обичаме, снимаме, оттогава обичам да си завирам носа дълбоко в козината му огромна и да вдишвам котешката му миризма, да спя с него, да ми мърка и да пуска искри, да си играем с въженце, да си играем на криеница. той вероятно обича подобни неща и някои други работи обича също, ама няма да разкаже сега а ринго се появи едва от няколко дни и аз вече се хваля навсякъде с него ето така кучетата се наместват в сърцата на стопаните си - въртят опашка, гледат предано, скимтят и са готови на всичко, за да ги обичаме
кръстихме го ринго, но не мога още да привикна, по-скоро му казвам гринго, което ме подсети за една приятелка и в нейна чест за малко да му сменим името, но друга приятелка се намеси и предложи едно друго име в своя чест...и така. ако и на другите ви хрумва нещо, говорете, да ме изкарате от объркването или още по да ме объркате.. скимтим, лаем, целуваме се и се хапем. ех, че живот настана