неделя, 30 ноември 2008 г.

new




Вчера. Ту най-щастлива на света, ту най-сама, самичка. Към нощта беше трудно да понеса и радостта си огромна като море и тъгата си дълбока като море. Сложих си една от шапките на Ани и извиках луната. Dnes sum druga.

4 коментара:

therewereswallows каза...

браво! много хубава рисунка! друга :)

denitsa каза...

много говорещи, а тихи жестове с краката, ръцете и главата.
чудесна...:)

Niky каза...

много е хубаво, уютно и силно, с мъничко огън... спомних си за една испанска книга, в която има една история... а ако не знаеш испански - ще ти я разкаша някой път :)

ernesta каза...

А, Ники, добре дошъл! Да знаеш, че много обичам да ми разказват истории, всякакви, а ако са разказани и добре...ставам фен за цял живот:)