понеделник, 8 декември 2008 г.


Десет години, откакто се преместих, а още примъквам съкровища от моминската си стая. Портрет с въглен, рисуван в Созопол през 1989 от Деля. А Спартак погледна и каза: " Е, тва ти ли си?" Да, Спартако, аз съм

6 коментара:

Анонимен каза...

Малко на шармантна, шавлива и много шантава шантанка мязаш на таз скица... Ей, кога се изнизаха 10 години бе!?

therewereswallows каза...

ти си ами! преди да прочета помислих че ти си го рисувала сега и направо си викамм еее ерна баси скоростта дет набра! обичам въглен, мноо ми харесва :)

ernesta каза...

нЪли!

denitsa каза...

прекрасен е...това разтичане на окото...

Анонимен каза...

А Прометей кво рече за въглена, а?! Сигурно е бил бая ядосан, че сте му загасили огъня...

Анонимен каза...

ax i spartak sa namesi,po4vam da ti sledq bloga...kat doide dinko,ma vikni....