Десет години, откакто се преместих, а още примъквам съкровища от моминската си стая. Портрет с въглен, рисуван в Созопол през 1989 от Деля. А Спартак погледна и каза: " Е, тва ти ли си?" Да, Спартако, аз съм
6 коментара:
Анонимен
каза...
Малко на шармантна, шавлива и много шантава шантанка мязаш на таз скица... Ей, кога се изнизаха 10 години бе!?
ти си ами! преди да прочета помислих че ти си го рисувала сега и направо си викамм еее ерна баси скоростта дет набра! обичам въглен, мноо ми харесва :)
6 коментара:
Малко на шармантна, шавлива и много шантава шантанка мязаш на таз скица... Ей, кога се изнизаха 10 години бе!?
ти си ами! преди да прочета помислих че ти си го рисувала сега и направо си викамм еее ерна баси скоростта дет набра! обичам въглен, мноо ми харесва :)
нЪли!
прекрасен е...това разтичане на окото...
А Прометей кво рече за въглена, а?! Сигурно е бил бая ядосан, че сте му загасили огъня...
ax i spartak sa namesi,po4vam da ti sledq bloga...kat doide dinko,ma vikni....
Публикуване на коментар