Не рисувам, не пиша, спрях да мисля, дори книгите онемяха на купища около мен. Все по-случайна...Тъгата ми като възглавница, полягам и се оставям да ме носи далече, далече. Може би така заспиват мечките. Не усещам Коледа, не я чакам, не купувам подаръци...Но Биргит Фрида ме събуди. Донесе ми първия подарък, нарече го просто животник, поради колебание в думите, но толкова ми хареса, че вече така му викам и аз.
ето го и животника
3 коментара:
много добротно същество е...:)
хихии, чудесна дума! а това в кутийката храната му ли е? :*) a kiss for Birgit too
yaaa,bax maamy,mnogo 4ydesen maimyn!
Публикуване на коментар