вторник, 20 януари 2009 г.

от едно друго място

Краката и, обикновено топли, сега бяха ледени, ръцете също, както и върхът на носа и. Студът изтичаше някъде отвътре, там където беше сложила, навита на руло, една отминала вечер, чифт затворени очи, защо затворени, харесваше ги тя тези очи, а сега започна да вижда от вътрешната страна на клепачите, заспали в нея. Амар, малката дъщеря на арменеца, дето никой не го беше виждал, ама всички разправяха за него, как навремето избягал в Америка и как зарязал Аракси, бедната, с това момиче, и то болно в ума. Защото Амар я мислеха за луда. Беше малко след осем, когато пристигна със своята отнесена походка и рокля, на цветя, ама на цветя ви казвам. Разкрачи се под фистана си и клекна, можеше да клечи с часове, развърза немитите си коси и полюлявайки се напред-назад, започна да си пее на някакъв си неин език, който никой не разбираше, а и не искаше да разбира. Като се умори седна и притихна, сякаш заспала, приличаше на малка цветна бохча пред вратата на кмета, защото точно там сядаше Амар, и защото не е добре с акъла, не я закачаха. А днес е особен ден за нея, бе сънувала чуден сън – както си седеше и мачкаше хартиените си сълзи, защото в сънищата стават всякакви чудесии, а после нахрани врабците с тях (един по-едър и каза, че били понеделниците и вторниците, средите, четвъртъците и петъците и затова са толкова гладни, защото тя идвала само в събота и само през лятото), долетя и един гълъб, малко сив, и започна да кълве от скута и, а трохата вместо да изчезне, ставаше все по-голяма, стана цял лист, много листове, нещо пишеше на тях и Амар се зачете, защото това, което ние не можем да разчетем, тя можеше. И докато четеше, гълъбът до нея растеше също, тя си спомни за баща си, всичко си спомни. И тогава се изправи и запя с оня глас на дедите и с оная тъга, а гълъбът до нея още растеше...

7 коментара:

Elena каза...

това ти ли го пишеш? ако не, извинете невежеството ми, ама на кой е и откъде? хубаво започва...да си дочета :)

Анонимен каза...

nqkoi go e tresnal magi4eskiq realizum...yaxaxaxaxa

ernesta каза...

уахахаха, да, да. целувки

Анонимен каза...

много яко си го написала

Анонимен каза...

Браво, Ернанюче! Чак ухае...

Elena каза...

:) айде да те тресне пак, защото толкова хубаво е и чакам да четем от оня лист, на големия гълъб трохата дето още расте...

ernesta каза...

и аз това чакам, ленуше, и пак тропам с краче от смях:)))))