неделя, 18 октомври 2009 г.

минас аветисян

ателието над града. огромни прозорци. нова част от много стара къща и затова хем е нова, хем с история. много красиви неща наоколо. и много калейдоскопи. отвън е студено, а вътре - слънчево уютно. пием чай. лени ми го сервира на дървена подложка на перваза на прозореца, през който гледам покривите. рисувам. толкова е важно, че не ставам да пуша. нито да си взема чая. слушаме френска музика. чувстваме се френски. специални. хубаво ни е. казвам на лени, че цветовете й ми напомнят един арменски художник: сарян. искам да й го покажа. докато разглеждаме работите му и аз непрекъснато цъкам с език, надавам викове и по арменски се гордея, попадаме на друг художник ....и тогава загубвам ума и дума от възторг, даже забравям да цъкам. лени, моята любезна домакиня и понастоящем учителка по живопис, също е възхитена. обещавам й да го публикувам. после вече искам да си запаля. на онази тереса над главната, от която се вижда всичко: и града, и къщите, и хората, и родопите, и връх ботев, и джамията. пре
красната ни джамия, пушим и я гледаме. заканваме се да я нарисуваме.












а тук има още негови картини. има и картини на сарян и на други арменски художници. много от техните работи също ни харесаха.

5 коментара:

Elena каза...

аз съм влюбена в Минас, и...обичам арменците!!!...и все пак да отбележа, че и те са се влияли от франсетата в началото на 20 век ;)

Elena каза...

и да добавя, че...знаели са от кой да са влияят, не от тия дет са им близо ;)))

Elena каза...

а въпреки тях...ррррррррррррррррр :)))

Анонимен каза...

baxsi...onemqx ot tozi armenec,a ne ot onzi(xoxoxoxxy)....a ima edni faюмски портети ми напомня.....художни4ки прекрасни,фриди мои на света!

Анонимен каза...

албума е страхотен и пак ще дойда да гледам...е.