преди знаех само площада на аристотел и бялата кула, и пазара, а сега вдишах гъвкавите сокаци на старата част ( по солунски одоси, но те са баш това, на което казвам сокак) и пируваха очите ми от толкова многото цветове на къщите, ярки, неподражаеми, неустоими за фотоапарата, неизбежни, като повечето неща в живота ми напоследък.. а от вътре долитаха гласове и онази типично гръцка напевна интонация се разливаше наоколо, за да се радват не само очите ми. неделя сутрин. пременени хора отиват или се връщат от църква. празнично е. кафенетата по крайбрежния булевард, както винаги пълни. придирчиво оглеждам, търся си място, твърдо решена да се възнаградя с капучино и морска гледка. накрая харесвам едно и сядаме. докато вдишвам с още по-широки гърди гърция под всякакви форми – море, език, капучино, махлеб,... - борис ми показва името на бара, който съм избрала...ernest..случайно, разбира се.
снимки
2 коментара:
ерничка, благодаря ти за споделеното пътешествие :*)
следващия път като затръгвам нататък, ще те помоля за подробна карта на съкровищата...
цункам!
еличке,направо ме вземи с теб, ще ти стана карта :))
Публикуване на коментар