петък, 27 ноември 2009 г.

дълго, дълго

Лъжиците с дълги, дълги дръжки, за да стигат до тирамисуто в средата на масата, старателно „разграфено“ от Еличката. И много вкусно, пак от Еличката. Започнахме ги тези мацкински сбирки всяка неделя – кикотене, ядене на сладко, пиене на чай, ароматен чай, различен, в чашките подрънква карамфил, канела, джинджифил. Чашките, и те различни. Кукленска къща ни посреща, крие приказни неща; шкафчета, чекмедженца, библиотеки – всичко е чудновато. . . Албуми с принцески илюстрации с дълги рокли и кукли с дълги рокли, снимки на момичета с дълги коси, дълги глътки чай, дълги усмивки. Вместо кон и маймунка има котка, може би не е толкова силна, но прави страхотно тирамису и рисува едни такива момичета с часовници с дълги, дълги верижки..
Това беше в неделя. После дните ми се промениха по синуса. Настъпиха едни утра, малко есенно-зимни, много свежи в студа си. Топлят сe от носталгията, която усещам по това време на годината. Всяка година. Чувам я в стъпките си по листата - хрускава носталгия
, и под стъпките си без листа - тиха носталгия. Подушвам я от комините. Понякога заспива в гънките на шала ми, укротена за малко, и се събужда като слънчево зайче на стената. И сигурно заради нея ми се прииска да рисувам дървета, оголени, синусови като дните ми (понеже имам синузит, претенциозен, правиха му пункция, и сега си го отглеждам. Покрай това започнах да си представям все по-клонести, разклонени и разлабиринтени нещата. Може би е крайно време да разгърна някоя анатомия и да видя на какво прилича този толкова важен напоследък синус). Дървета. Дървета. Дърветата. Дългите клони, дебелите стволове, кората. Дървета за съзерцание, дървета за прегръщане, за галене... за бесене. Дървета, зад които да се криеш. На които да се подпреш, когато целият свят е с главата надолу, на които те подпират за целувка. Не онези със сянката. Другите. Голите.

2 коментара:

secondlifesyndrome каза...

Разкошно звучат тези мацкински следобеди... :о)

therewereswallows каза...

дървета насред огън, трябва да са много влажни, за да оцелеят...а и то докога...жълтите листа като пламъчета на върха на короната-свещник...