събота, 17 юли 2010 г.

юли

Време за жега и скитания. Времето, в което остарявам или пораствам с по една година. Време за отлитане и време за приземяване. Майка ми искала да ме кръсти Юлия. Гущер без опашка се е преселил вкъщи. Изпълзя измежду страниците на „Сто години самота“, която държа до главата си. Това беше първият знак, първото нещо, което се случи на осми сутринта. После в кухнята беше разцъфнал артишок – първият в живота ми, приличаше ми на огромен магарешки бодил, но артишок, шок от арт или арт и шок...Смях се.

Почерпих, но не всички, които исках, с малинова торта. Прибирах багажа за пътуването към едно мечтано място. Бях чела, гледала и чувала за Барселона, но през чужди очи, умове и сърца. Сега беше време за моята приказка.

още

2 коментара:

Даниела каза...

Страхотна торта, страхотни снимки! Аз мислех, че още не си заминала, а ти даже си успяла да се върнеш! Пренесе ме в друг свят, страхотно настроение има в снимките! А тортата...вълшебница си ти....

ernesta каза...

аз пък точно в момента поглъщах с очи сливовия ти чийзкейк, който само след малко ще направя, и си мислих да ти пиша така: Даниела, много си сладка и много те обичам!