петък, 30 юли 2010 г.

лято

кръстих тази неголяма все още поредица на любимия си сезон. жегата, сочността, цветовете, морното търся. заради размера на платната, най-големите са 20 на 20, една приятелка шеговито ме нарече "малката пловдивчанка". "малката арменка" - я поправям.

6 коментара:

denitsa каза...

малката арменка е голяма работа!
;)
намерила си това, което търсиш...:) - пулсиращо лято...

Вангел Паронов каза...

Хубаво.

Ясмина каза...

представям си ги закачени по стените на "обветрена крайморска колиба"... :))

ernesta каза...

да, в моята обветрена крайморска къща, в която ще живея, пишейки, рисувайки... а във вестибюлчето дантелите на баба вместо паяжини, надвесени над дюлите

tita y lili каза...

Дотогава ги поканваме на стените на нашата бяла крайморска къщура!

ernesta каза...

с някакви минути изпреварихме тази покана и вече са във фейската къща, а за мен е голяма радост да са при вас и сред толкова приказно прекрасни неща. а като затворите вечер, преди да засънуват, сигурно си говорят - кой откъде е дошъл, кой го е направил, на какво е миришела предишната къща...ама много ви обичам, тита и лили!