жега

Харесва ми думата. Жега. Повтарям на глас, смуча я като напечено от слънцето камъче, бяло и обло задължително, като в детството... има някакъв хлад напук и мента, и пот и други телесни сокове, и плодови също, и прах, полепнал в сухото гърло, и допир на боси крака по земята. И сенки. И зелен мъх, и студени каменни плочи, и мирис на мазе от много стара къща
Оплетена в леност неделя: правене на сладолед от пъпеши (все така става като надничам в блога на Даниела) и кейка на Дейвид Лебовиц, както казва една приятелка: "О, Дейвид! О, любов моя...", този път с боровинки и малини, ровене в шкафовете и изваждане на задигнати от баба покривчици, скоро обмислям нов набег на тавана, четене на Белфльор и тихичко слушане на музика, гушкане с кокер, рисуване на котки, дантелени сенки в жегата, красиви като паяжини, и се унесох... сънувах жив сън, тези дни ще се случи, знам си аз