понеделник, 31 януари 2011 г.


безкрайни дни и нощи...нехвърковати, нелеки. като петмез. апаратът ми и той, остава неразбираем. опитвам да местя фокуса - книги на фокус, дефокусирана храна - не става. замислям се дали пък няма някакво общопротичащо време, универсално, и друго - между, лично. и дали не се получава един голям анахронизъм между общото и личното. моето е петмезът, а другото тече, там не смогвам, а тук едва преживявам...щом е бавно, мога да рисувам, да чета, да пиша, да мечтая, да снимам - от всичко по много, ала не мога, защото е бавно само моето време, а в света изоставам.
добре поне, че изненадва с хора и събития.
Вел!
труднооткъсващи очите ми от снимките й. ненаписаните им истории са бъбриви. не, бъбриви е хубава дума, но безкрайно неподходяща - говорещи, историите им са говорещи. ще ги гледам дълго.
ето: www.biskviti
и могат да се видят сега в софия. откриването на изложбата е днес ribski.net

2 коментара:

therewereswallows каза...

ще може ли и аз да ги прочета тия фокусирани книги? :)

ernesta каза...

ахахах, може, разбира се :)