да имаш куче. ползи и вреди

е смешно и абсурдно заглавие на днешния пост. не ми приляга сериозността съм забелязала. синът ми има класация за най-смешен човек, в която заемам, без някакви специални усилия и стратегии, второ място. има неоспорими истини. за различните хора неоспорими са различни неща и тогава значи, че те са оспорими, от онези другите, които мислят обратното. и винаги е било така, още от времето, когато се е водел спор за облостта на земята и от много преди това. просто не ми приляга. затова зарязвам опитите за обективност и добър маниер и си карам, както си знам.
Добрите страни на това да си притежател на куче, негов приятел и водач, са много. Ще кажа кои са лошите. Лошо е, когато е зима, да ставаш от топлото си легло и неотърсен още от сънища, непил кафе, да изскачаш в студа, защото кучето има нужда. После, ако имаш мъжки кокер шпаньол, започва едно озъртане откъде ще се появи друг мъжкар. Няма да забравя как един бивш собственик на мъжки кокер, иначе едър, оперен и силен, ми разказваше, че имал сърцебиене на всяка разходка. Вървим - той тичайки, душейки, препикавайки, аз - озъртайки се. Обаче, ако наблизо няма потенциални опасности, тази разходка е чудо. В студа има сила и свежест, и тишина. И едно огромно като небе спокойствие. Разбирането, че всичко е наред и така трябва да бъде. Че си част и не си сам. И че си сам, но не си загубен. И че си загубен, но виждаш пътя...И пак: вървим - той подтичвайки щастливо насам-натам, аз - усмихвайки се. Вреда номер едно е полза.
Второто нещо, което не ми харесва е, че сутрин всичко ме боли от нощните прегръдки. Спи върху главата ми, ръцете ми, краката ми, гърлото ми. Но как мирише - задните крачета на обелките на луканка, предните - на прахосмукачка. Облизва чевръсто - по лицето, по ръцете, по краката, по врата...Когато си кучкар, липсата на тези неща би била Липса. Не мога да намеря положителното единствено в побойническия му нрав. Но пък едно куче винаги те кара да смееш. Смея се много по-често.