сряда, 8 февруари 2012 г.

зазимяване


ох, ох, ох...ако зимата, заедно със снегa, не се разкара скоро, ще се превърна в джулия чайлд. опекох домашни кроасани, няма какво да ми се опре вече. дори започвам да говоря като нея. ето, на..

6 коментара:

Elena Kalpakchieva каза...

като гледам как всички ги е обзела творческа еуфория, па да взема да не свършва скоро тая зима :))) кой знай какво още ще родите

ernesta каза...

според мен учи ни на търпение зимата - че ще свърши, когато дойде ред, а не когато ни се иска

tita y lili каза...

Мила ми Джулия. Опаковай багажа. Заминаваме за Тоскана.Сгънала съм вече хартиената лодка.Ще стигнем по море.Вземи два кроасана за изпът.

ernesta каза...

мила, лили! много съм станала чувствителна напоследък, като чуя тоскана и заронвам сълзи. приготвих слънчевите камъни, тръгвам, ще се придържаме към каботажното плаване. взех и мъфини с моркови за изгладнелите морски чудовища.

tita y lili каза...

Мила ми Ернеста.Вече е решено.Акостираме в Ливорно.Любезните господа Пауло и Масимо ще ни отведат до Флоренция.
По път ще трябва да нагледам лавандуловите насаждения.Скрила съм бутилка Кианти в багажното.Вземи си белите рокли обещавам да е топло.

ernesta каза...

йо-хо-хо и бутилка просеко! вива масимо, вива пауло! ех,че живот настана..ти амо, тезоро!