ох, ох, ох...ако зимата, заедно със снегa, не се разкара скоро, ще се превърна в джулия чайлд. опекох домашни кроасани, няма какво да ми се опре вече. дори започвам да говоря като нея. ето, на..
мила, лили! много съм станала чувствителна напоследък, като чуя тоскана и заронвам сълзи. приготвих слънчевите камъни, тръгвам, ще се придържаме към каботажното плаване. взех и мъфини с моркови за изгладнелите морски чудовища.
Мила ми Ернеста.Вече е решено.Акостираме в Ливорно.Любезните господа Пауло и Масимо ще ни отведат до Флоренция. По път ще трябва да нагледам лавандуловите насаждения.Скрила съм бутилка Кианти в багажното.Вземи си белите рокли обещавам да е топло.
6 коментара:
като гледам как всички ги е обзела творческа еуфория, па да взема да не свършва скоро тая зима :))) кой знай какво още ще родите
според мен учи ни на търпение зимата - че ще свърши, когато дойде ред, а не когато ни се иска
Мила ми Джулия. Опаковай багажа. Заминаваме за Тоскана.Сгънала съм вече хартиената лодка.Ще стигнем по море.Вземи два кроасана за изпът.
мила, лили! много съм станала чувствителна напоследък, като чуя тоскана и заронвам сълзи. приготвих слънчевите камъни, тръгвам, ще се придържаме към каботажното плаване. взех и мъфини с моркови за изгладнелите морски чудовища.
Мила ми Ернеста.Вече е решено.Акостираме в Ливорно.Любезните господа Пауло и Масимо ще ни отведат до Флоренция.
По път ще трябва да нагледам лавандуловите насаждения.Скрила съм бутилка Кианти в багажното.Вземи си белите рокли обещавам да е топло.
йо-хо-хо и бутилка просеко! вива масимо, вива пауло! ех,че живот настана..ти амо, тезоро!
Публикуване на коментар