петък, 10 февруари 2012 г.

убедености


като дете мислех, че кучето и котката са мъж и жена, всъщност беше голям шок да разбера, че не било така. мислех също, че витамин C  е витаминце - някаква умалителна форма на онези жълтички хапченца. по това време се възхищавах и на робинзон крузон, а и бях чувала за някакъв марлон брандон. по-късно се сблъсках с много разочарования, но тия дни отново нараства  вярата ми в съюза между кучето и котката. имам основания

6 коментара:

Elena Kalpakchieva каза...

даааа, :))), чудесна двойка са! аз пък неси спомням моите Витаминцета...освен, че "тука под липите стари неведнъж и Грах", да му се чудиш...

ernesta каза...

ахахахахха, смея се с глас..и грах!!!

Ясмина каза...

ооо и аз имам едни снимки от стари теленти в запас :))))))

denitsa каза...

хаха...сериозен мъж е луиджи - с окосмени гърди и твърд характер.
омайно си разказала пак.

а аз имах едно "ти ще дойдеш тук аз зная, но нещо в мене не своли"
някакъв глагол "своля" -

ernesta каза...

ох, разхълцахте ме от смях, не мога да спра, всичко в мен сволихте :))))

Elena Kalpakchieva каза...

сега ми изплува още едно такова...
"питат ли медей зората", една медена така зора изгряла за първи път...