като дете мислех, че кучето и котката са мъж и жена, всъщност беше голям шок да разбера, че не било така. мислех също, че витамин C е витаминце - някаква умалителна форма на онези жълтички хапченца. по това време се възхищавах и на робинзон крузон, а и бях чувала за някакъв марлон брандон. по-късно се сблъсках с много разочарования, но тия дни отново нараства вярата ми в съюза между кучето и котката. имам основания
6 коментара:
даааа, :))), чудесна двойка са! аз пък неси спомням моите Витаминцета...освен, че "тука под липите стари неведнъж и Грах", да му се чудиш...
ахахахахха, смея се с глас..и грах!!!
ооо и аз имам едни снимки от стари теленти в запас :))))))
хаха...сериозен мъж е луиджи - с окосмени гърди и твърд характер.
омайно си разказала пак.
а аз имах едно "ти ще дойдеш тук аз зная, но нещо в мене не своли"
някакъв глагол "своля" -
ох, разхълцахте ме от смях, не мога да спра, всичко в мен сволихте :))))
сега ми изплува още едно такова...
"питат ли медей зората", една медена така зора изгряла за първи път...
Публикуване на коментар