сряда, 29 февруари 2012 г.

...

Когато баща ти умре, в теб поникват белите му кости като патерици, с които куцукаш към своята смърт.
Когато баща ти умре, в белите ти гърди се разсъхва смехът му и чуваш ехото му всеки път в своя смях.
Когато баща ти умре, си представяш, че е умрял собственият ти баща.

6 коментара:

Elena Kalpakchieva каза...

...стари андалуски песни на Ботев :*)))
толкова много ми харесва!

ernesta каза...

е, да, мерси, ленушке. и на мен ми харесва много :)

Ясмина каза...

разтресе ме с тия думи, дано не ти се е случило нещо лошо :*

ernesta каза...

не бих го написала, ако не се беше...но случи се преди месеци и не исках да разтрисам никого, прости, ясме...а аз съм добре. прегръд

Ясмина каза...

много силни думи, Ерне, скришно си поплаках на балкона сутринта.. за твоя татко и за всичките ни майки и бащи. прегръщам и аз!

LALENA каза...

благодаря!!!...че каза онова,което чувствам,откакто моят си отиде...