Когато баща ти умре, в теб поникват белите му кости като патерици, с които куцукаш към своята смърт.
Когато баща ти умре, в белите ти гърди се разсъхва смехът му и чуваш ехото му всеки път в своя смях.
Когато баща ти умре, си представяш, че е умрял собственият ти баща.
6 коментара:
...стари андалуски песни на Ботев :*)))
толкова много ми харесва!
е, да, мерси, ленушке. и на мен ми харесва много :)
разтресе ме с тия думи, дано не ти се е случило нещо лошо :*
не бих го написала, ако не се беше...но случи се преди месеци и не исках да разтрисам никого, прости, ясме...а аз съм добре. прегръд
много силни думи, Ерне, скришно си поплаках на балкона сутринта.. за твоя татко и за всичките ни майки и бащи. прегръщам и аз!
благодаря!!!...че каза онова,което чувствам,откакто моят си отиде...
Публикуване на коментар