неделя, 25 ноември 2012 г.

темелът



Темелът е лятото, другото са подробности. Небето и морето са темелите, другото се натъкмява според тях. Не бе, морето и небето са едно. Те са просто фон, фонът не може да е темел, защото  е фон. Значи лятото, обаче спазвайки антонимната двойка: лято – зима и внушавайки друга една антонимия: юг – север.  Оттам тръгва човек, от най-хубавото – трябва му жега, за да създаде хлад; слънце, за да дири сянка; суша, за да го повлече водата…всичко е една безкрайна антонимия, само морето е вечно
В селото живееха жени. Обаче това беше заблуда за случайните пътници, които можеха да видят единствено, че селцето е разделено на четири сезона. Нямаше как да знаят, че всички те виждат едно: лято сутрин, зима вечер, пролет по обед и есен следобед, и затова срещаха само жените, защото мъжете бяха в зимата сутрин и в лятото нощем…

Имаше едно момиче – Лили (странниците бяха чували да се казва по различни начини в различните времена на годината). Тя държеше ключа за сезоните под дванайсетте си фусти. Отключваше и заключваше, както тя си разбираше. Притежаваше и едно малко, съвсем малко ключенце, което беше скрила под единия си клепач, та да е сигурна, че и когато спи, го държи под око.За да се върти селото в правилния ред, имаше причина. Лили спеше в есенните утра и всичките жени заспиваха с нея. Тогава мъжете започваха да цепят дърва и цепеха през цялото време на съня, защото това сънуваха жените. Случваше се някоя неумела сънуваща да се отплесне и в същия миг се отплесваше и мъжът, когото сънуваше – хвърляше брадвата, изправяше снага и почваше да пее, друг се хвърляше в морето, а някои дори започваха да танцуват. Останалите разбираха, че сънувачката обича този мъж и ги предаваха на любовта. А любовта дишаше тежко в нощите през лятото, когато жените ставаха най-красиви и най-безсрамни.
В предългата си коса Лили носеше ярки нарове или наловената риба от следобедната дрямка на жените през лятото, но най-често носеше неразгаданите сънища, стегнати здраво в рибарска мрежа. Тези сънища се записваха  по три пъти. Веднъж в кафето, което пиеха във вторник, и още веднъж в петъчното кафе, имаше обаче и таен трети запис – в зърната на узрелите нарове. Затова, пиещите във вторник и петък кафе, често получаваха просветление, но понякога придобиваха угрижен вид, защото не можеха да разгадаят съня и полудяваха. Тогава Лили им даваше нарово зърно. Тя не носеше украшения, имаше само един пръстен и една сълза в края на лявото си око, което можеше да движи във всички посоки, докато държи дясното неподвижно. Затова виждаше и в четирите сезона.

7 коментара:

Jabolav каза...

Ернааааа, прекрасно прекрасно прекрасно...във всички посоки и сезони :****

елена каза...

Ерно,тоя път сериозно:Обичам те!

ernesta каза...

Благодаря ви, прелестни мои, и аз ви обичам. Много!

Ясмина каза...

защо махна продължението, гад?!

ernesta каза...

:)))))аз ли да съм го махнала?!

елена каза...

А Ернеста незабележимо влизаше в главите на някой подбрани жени и всичко знаеше без да пита.....

Ясмина каза...

ааахахахахахахахаха :)))) така е още по-хубвооооооо :)))))