Привидност и реалност
и вечното ми чудене кое е. Горето и
долуто, лявото и дясното, северът и югът,
изтокът и западът, вътрето и вънката. Някъде в съзнанието ми вече натрупват
първите снежинки, единият ми ботуш е в снега, а другият крачи в гемиите на
Италия. Топъл дом и светлина и тъмни улички на въображението преплитат любовно палците на краката си по посока и обратно на часовниковата стрелка
Няма коментари:
Публикуване на коментар