петък, 7 декември 2012 г.

дните на думите



из „странстващи заболявания на вербално-комуникативната система”
„ думите са като отредените дни – определен брой, който трябва да извървиш. могат да боледуват, да са в депресия, да са в еуфория, могат да са страхливи, да се спотайват, могат да се самоубиват. разбира се, могат да са радостни, радостните думи са ручей живот. обаче дали имат предел? ако някъде в някой разговор пресъхнат и той умре от суша, пробиват ли на друго място, защото няма как да изчезнат и трябва да бъдат казани…
имаше един човек, който нямаше думи. не защото беше глупав и не мислеше, не беше и ням, а защото думите му бяха хванали вирусна инфекция още през детството и сега, в зряла възраст, страдаше от хронична болест на думите. казваха, че бил мълчалив, защото в здравото общество не бе прието да се говори за такива срамни болести. самият той не се измъчваше, защото бе свикнал на мълчание, мислеше си, че просто не среща хора, с които да води подходящи разговори, подходящи хора. обаче истината беше, че той нямаше думи, малко бяха отредените думи и никой не беше виновен за това.
хората, които имат много думи, често започват да пишат, защото не могат да говорят непрекъснато, а и няма кой да ги слуша”
по-надолу в този труд се говори и за рециклираните думи, за гробищата на думи, забравените, загубените, забранените, прогонените, думите в книги, които никой не чете
главата "заразни думи" също е много интересна, но любимият ми раздел е " кулинарни специалитети с думи. начини на обработка и съхранение. рецепти"

3 коментара:

Stefan Rusinov каза...

чудно. как да го намерим този труд?

ernesta каза...

Стефан, няма как - фикционален е, но пък може и да го напиша ))))))

Stefan Rusinov каза...

о, да, една бройка, моля