из „странстващи заболявания на вербално-комуникативната система”
„ думите са като отредените дни – определен брой, който
трябва да извървиш. могат да боледуват, да са в депресия, да са в еуфория,
могат да са страхливи, да се спотайват, могат да се самоубиват. разбира се,
могат да са радостни, радостните думи са ручей живот. обаче дали имат предел? ако
някъде в някой разговор пресъхнат и той умре от суша, пробиват ли на друго
място, защото няма как да изчезнат и трябва да бъдат казани…
имаше един човек, който нямаше думи. не защото беше глупав и
не мислеше, не беше и ням, а защото думите му бяха хванали вирусна инфекция още
през детството и сега, в зряла възраст, страдаше от хронична болест на думите. казваха,
че бил мълчалив, защото в здравото общество не бе прието да се говори за такива
срамни болести. самият той не се измъчваше, защото бе свикнал на мълчание, мислеше
си, че просто не среща хора, с които да води подходящи разговори, подходящи
хора. обаче истината беше, че той нямаше думи, малко бяха отредените думи и
никой не беше виновен за това.
хората, които имат много думи, често започват да пишат,
защото не могат да говорят непрекъснато, а и няма кой да ги слуша”
по-надолу в този труд се говори и за рециклираните думи, за гробищата на думи, забравените, загубените, забранените, прогонените, думите в книги, които никой не чете
главата "заразни думи" също е много интересна, но любимият ми раздел е " кулинарни специалитети с думи. начини на обработка и съхранение. рецепти"
главата "заразни думи" също е много интересна, но любимият ми раздел е " кулинарни специалитети с думи. начини на обработка и съхранение. рецепти"
3 коментара:
чудно. как да го намерим този труд?
Стефан, няма как - фикционален е, но пък може и да го напиша ))))))
о, да, една бройка, моля
Публикуване на коментар